Европа рискува да загине от късогледство
Ако Европейският съюз загине, някои биха очаквали това да е от инерция. Но късогледството наподобява по-вероятно, като тази диагноза рискува да се трансформира в смъртна болест на блока.
„ Не желая да числя се на потомство от сомнамбули “, сподели френският президент Еманюел Макрон предходната седмица в Страсбург. В неговата тирада пред Европейския парламент очебийно беше посланието, че решенията на вчерашните проблеми към този момент не са подобаващи за утрешния ден. Това е лайтмотив, който другите законодатели и политически водачи в Европа също би трябвало да повтарят още веднъж и още веднъж.
Дългосрочните компликации, пред които е изправена Европа, са застрашителни и в случай че публичното мнение може да бъде осведомено с тях, то тогава хватката на популистките партии ще бъде доста отслабена, написа в свой коментар основателят на аналитичния център Friends of Europe Жил Мерит.
Отслабването през последното десетилетие на порива за по-голяма европейска интеграция няма нищо общо с неприятното политическо управление, само че доста с икономическите условия. Лидерите на страните от Европейски Съюз нормално са упреквани, само че в реалност политиките за строги икономии след финансовата рецесия от 2008 година и слабия напредък в Европа тласнаха европейските политици и техните гласоподаватели към вдишване на опасности.
Важно е ние, европейците, да разберем това, защото дълготрайните трендове водят до нескончаем муден напредък, в случай че не бъдат приложени нови политики. Целта би трябвало да е даването на нов подтик на европейските стопански системи назад към високите равнища на напредък, които доведоха до огромното разгръщане на единния пазар, еврото и Европейски Съюз.
Неуспехът с всичко това изложи на риск от намаления и последователно разединение на членове целия европейски план.
Кои обаче са тези трендове, върху които късогледата Европа би трябвало да се концентрира? Най-очевидната е демографският срив, само че също по този начин и софтуерната накърнимост, намаляващият витален стандарт и растящото обществено напрежение. Всички те са добре познати, само че подценявани.
Политиците, имащи желание да бъдат определени, се въздържат от това да влязат в облиците на обезкуражаващи пророци. Журналистите дават отговор на апетита на обществеността за вести, само че не и за обучение. Без подозрение това е повода за какво сериозните последствия от стареенето на Европа получават толкоз малко внимание. На обстоятелството, че единствено след десетилетие близо 40% от европейското население ще бъде над 65 години, се гледа като на проблем на опазването на здравето и пенсионното обезпечаване.
Това обаче е единствено върхът на айсберга. Далеч по-притеснително е свиването на европейската работна мощ. Някои може да одобряват това като добра вест младите, търсещи работа, само че това е неправилно. Наброяващата 240 млн. души работна мощ на 28-те страни членки ще е едвам 207 млн. доникъде на века, в случай че имиграцията остане на сегашните си равнища, само че може да намалее до единствено 169 млн., в случай че тя се забави или даже спре. Изваждането на 33 млн. данъкоплатци и консуматори от европейската стопанска система в границите на над три десетилетия ще бъде извънредно нездравословно, а на 60 млн. души – пагубно.
Европейците би трябвало да стартират още в този момент да вършат проекти за методите, по които да се преборят с демографската рецесия. Обръщането на европейската стопанска система е от значително значение, с цел да бъде избегнат спираловидният политически и стопански срив.
Този подтик може да пристигна от смели и решителни капиталови тактики в Европа, ориентирани към образованието, опазването на здравето и жилищния бранш.
Основният детайл е, че основаването на повече лечебни заведения, учебни заведения и жилища е належащо, с цел да се поместят както европейското стареещо население, по този начин и свежата кръв, която имиграцията може да докара. Кейнсианският* резултат на помпата ще даде нова сила на мудната стопанска система и по този метод ще подсигурява това, че европейският план ще възвърне амбициозната си движеща се напред инерция.
* Кейнсианският резултат е разбирането, че в случай че стопанската система е под капацитета си едно увеличаване/разпускане на държавните разноски, може да усили брутния вътрешен артикул посредством увеличение на съвкупното търсене.
По публикацията работиха: Елена Илиева, редактор Евгения Маринова
„ Не желая да числя се на потомство от сомнамбули “, сподели френският президент Еманюел Макрон предходната седмица в Страсбург. В неговата тирада пред Европейския парламент очебийно беше посланието, че решенията на вчерашните проблеми към този момент не са подобаващи за утрешния ден. Това е лайтмотив, който другите законодатели и политически водачи в Европа също би трябвало да повтарят още веднъж и още веднъж.
Дългосрочните компликации, пред които е изправена Европа, са застрашителни и в случай че публичното мнение може да бъде осведомено с тях, то тогава хватката на популистките партии ще бъде доста отслабена, написа в свой коментар основателят на аналитичния център Friends of Europe Жил Мерит.
Отслабването през последното десетилетие на порива за по-голяма европейска интеграция няма нищо общо с неприятното политическо управление, само че доста с икономическите условия. Лидерите на страните от Европейски Съюз нормално са упреквани, само че в реалност политиките за строги икономии след финансовата рецесия от 2008 година и слабия напредък в Европа тласнаха европейските политици и техните гласоподаватели към вдишване на опасности.
Важно е ние, европейците, да разберем това, защото дълготрайните трендове водят до нескончаем муден напредък, в случай че не бъдат приложени нови политики. Целта би трябвало да е даването на нов подтик на европейските стопански системи назад към високите равнища на напредък, които доведоха до огромното разгръщане на единния пазар, еврото и Европейски Съюз.
Неуспехът с всичко това изложи на риск от намаления и последователно разединение на членове целия европейски план.
Кои обаче са тези трендове, върху които късогледата Европа би трябвало да се концентрира? Най-очевидната е демографският срив, само че също по този начин и софтуерната накърнимост, намаляващият витален стандарт и растящото обществено напрежение. Всички те са добре познати, само че подценявани.
Политиците, имащи желание да бъдат определени, се въздържат от това да влязат в облиците на обезкуражаващи пророци. Журналистите дават отговор на апетита на обществеността за вести, само че не и за обучение. Без подозрение това е повода за какво сериозните последствия от стареенето на Европа получават толкоз малко внимание. На обстоятелството, че единствено след десетилетие близо 40% от европейското население ще бъде над 65 години, се гледа като на проблем на опазването на здравето и пенсионното обезпечаване.
Това обаче е единствено върхът на айсберга. Далеч по-притеснително е свиването на европейската работна мощ. Някои може да одобряват това като добра вест младите, търсещи работа, само че това е неправилно. Наброяващата 240 млн. души работна мощ на 28-те страни членки ще е едвам 207 млн. доникъде на века, в случай че имиграцията остане на сегашните си равнища, само че може да намалее до единствено 169 млн., в случай че тя се забави или даже спре. Изваждането на 33 млн. данъкоплатци и консуматори от европейската стопанска система в границите на над три десетилетия ще бъде извънредно нездравословно, а на 60 млн. души – пагубно.
Европейците би трябвало да стартират още в този момент да вършат проекти за методите, по които да се преборят с демографската рецесия. Обръщането на европейската стопанска система е от значително значение, с цел да бъде избегнат спираловидният политически и стопански срив.
Този подтик може да пристигна от смели и решителни капиталови тактики в Европа, ориентирани към образованието, опазването на здравето и жилищния бранш.
Основният детайл е, че основаването на повече лечебни заведения, учебни заведения и жилища е належащо, с цел да се поместят както европейското стареещо население, по този начин и свежата кръв, която имиграцията може да докара. Кейнсианският* резултат на помпата ще даде нова сила на мудната стопанска система и по този метод ще подсигурява това, че европейският план ще възвърне амбициозната си движеща се напред инерция.
* Кейнсианският резултат е разбирането, че в случай че стопанската система е под капацитета си едно увеличаване/разпускане на държавните разноски, може да усили брутния вътрешен артикул посредством увеличение на съвкупното търсене.
По публикацията работиха: Елена Илиева, редактор Евгения Маринова
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ